Независимо дали знаете точно какво е каишка за часовник тип НАТО, определено сте го виждали. Тенденция, която завладява часовниковата индустрия, НАТО може да се намери на почти всеки часовник, от часовници от ранга на Сейко и Ориент в ниският и среден ценови клас, до Rolex Submariners по 10,000-15,000лв. Някои ентусиасти на часовници може да се присмиват на идеята да поставят каишка от 20-23лв. на скъп часовник, но НАТО са забавен, функционален и бърз начин да покажете часовника си. И макар, че тихомълком каишките НАТО са станали доста използвани навсякъде в последно време, техният произход не датира от римската империя а всъщност от една не толкова далечна точка от историята.

От къде са произлезли каишките за часовник тип НАТО? Отговорът е прост! Каишките първоначално са били направени за войските на НАТО. Интересно е, че терминът „каишка на НАТО“ влиза в употреба като съкратена версия на NATO Stocking Number (NSN)  или преведено на български, Национален Складов Номер (13-цифрен цифров код, идентифициращ всички „стандартизирани материални артикули“, както са признати от всички страни от НАТО). което иначе няма много общо с названието на каишката. Може би по-подходящото име за каишката „НАТО“ всъщност е „G10“. През 1973 г. „каишката за часовник“ дебютира в стандарта на британското министерство на отбраната. За да могат войниците да се сдобият с такъв, е трябвало да попълнят формуляр, известен като G1098 или накратко G10. В следствие на което те са могли да вземат каишката от „ведомственият“ магазин за консумативи в своето поделение.

Макар че името дадено от министерството на отбраната за каишката е било странно, нейните спецификации са били определено различни и много по-добри от другите. Издадените от Министерството на отбраната G10 каишки са били найлонови, направени само в „Адмиралтейско сиво“ с ширина 20 мм и са имали хромирана месингова катарама и рингове. Друга ключова черта е била второ, по-късо парче найлонова каишка, прикрепена към катарамата. Тъй като каишката е трябвало да се използва от военните, тя е трябвало да бъде функционална и подсигурена от закъсване при евентуално закачане или напрежение.

Допълнителното парче каишка е имала допълнителен ринг в края си, през който е минавала основната част от каишката, след като е била преплетена зад часовника. По този начин се е съдавал „джоб“ ограничаващ разстоянието, което касата на часовника е можела да се мести. Докато каишката е била поставена правилно и плътно на китката, часовникът е щял да остане точно там, където е необходимо. Бонус функцията на каишка, която минава зад часовника, е, че в случай, че патентът (малкото колче, което държи каишката) се счупи или изскочи, часовникът все пак ще бъде закрепен от другият патент.

От 1973 г. каишката G10 е претърпяла само леки модификации. Сегашната версия е намалена до 18 мм (това се дължи на 18 мм лъговете (ушите за които се захващат патентите), заради военния часовник на Cabot Watch Company, който бива използван от въоръжените сили) и вече всички метални части са от неръждаема стомана. През 1978 г. компания, известна като Phoenix, поема производството на каишки G10 под спецификацията изискана от MoD (Ministry of Defence) отговарящ на спецификациите на британското министерство на отбраната

Не след дълго след излизането на простия „Адмиралтейско сиво“ G10, британските военни полкове са започнали да носят каишки в чест на съответните им цветове на полка с ивици от всички цветове и комбинации. Моделът на райета на една каишка е станал по-известен от всички останали, но да го наречем G10 или каишка на НАТО всъщност е погрешно наименование.

Когато Бонд на Шон Конъри, прочуто проверява часа носейки на китката си Rolex „Big Crown“ 6538 Submariner в Goldfinger, той разкрива интересна найлонова каишка на райета. Освен че e била твърде тясна, каишката е била забележителна заради тъмносиния си цвят с червени и зелени ивици. Много ентусиасти на часовници определили тази каишка като „Bond NATO“. Въпреки приликите на каишката с НАТО, Голдфингър започва да се снима през 1964 г., девет години преди първата каишка на MoD G10 да бъде издадена. Като оставим настрана проблемите с хронологията, ясно е, че каишката, която е носел Конъри, е имала много проста конструкция от едно парче, за разлика от G10, които са били патентовани с втората помощна част.

Каишката на БоНД в Goldfinger

Въпреки модния избор на каишка на Бонд, ще минат много години, преди индустрията на найлоновите каишки да се закрепи. Подобно на много други тенденции, родени от утилитарни военни артикули (якета M65, камуфлаж и т.н.), ранните привърженици на каишките в НАТО са били привлечени от полезността на артикула и „тактически готината“ надежност.

Полезността все още е непокътната, но сега, когато има буквално стотици каишки в различни цветове, ивици и материали, продавани от търговци и производители по целия свят. В наши дни военно изглеждащатата мода на каишките се е прехвърлила по-скоро към ежедневната такава и е използвана като моден аксесоар. Каишките са евтини, изключително издръжливи и могат да се сменят, за да паснат на каквото и облекло или настроение.

Моделите НАТО каишки непрекъснато се увеличават през последните няколко години. Въпреки че може да е мода, която в крайна сметка изглежда, че избледнява, те в крайна сметка не изчезват, а се прераждат в различни вариации. Производителите на часовници от всички вертикали предлагат НАТО като допълнителен аксесоар към покупката на часовник или предлагат такъв като основна опция за каишка. Пуристът на часовника може да се присмива на подобно нещо, но часовникарите биха били глупави да не яхнат вълната на НАТО и въпреки че се предлагат в различна степен на качество, можем да кажем, че НАТО каишка е надежден аксесоар за вашият часовник с богата история.